Жените учени на България: тихи герои, които променят света
Свикнали сме всекидневно да се сблъскваме с клишето " най-хубавите ". А те са доста повече от това.
Жените в България не са просто цифри от статистиката, които ще срещнем в новините. Или сборен облик на стандарта за това какво съставлява " нежния " пол. Защото са доста повече. А професионалните им качества и достижения в действителност могат да преобърнат визиите ви за света. И го трансформират даже сега. Но може би за триумфите им не се приказва задоволително.
Един забавен факт: България е на челните места по брой на дамите учени в другите институти в Европа. Там са работили и не престават да работят голям брой дами, които имат забележителен принос в региона на медицината, генетиката, химията, физиката, естествените науки, изкуствата, музиката и литературата.
Какво е да си жена академик в България описа за Vesti.bg лекар Зорница Тодорова. Tя е избрала да се развива в региона на полимерите. А какво са полимерите? „ Полимерите са основата на живота. “, споделя младият експерт.
Едва на 30 години, тя към този момент има съществени награди зад тила си. И още по-сериозни упоритости пред себе си, свързани с реализацията й като експерт, който може да промени света и средата, в която живеем.
Зорница приключва химично инженерство на немски език в Химикотехнологичен и металургичен университет в София и Технически университет Хамбург, Германия. Направила е докторантура в Института по полимери към Българска академия на науките, взаимно с Лайбниц институт по молекулярна фармакология в Берлин. В момента работи в Института по полимери към Българска академия на науките като помощник.
Химията е изглеждала като най-логичният избор за Зорница – и двамата й родители са заети в тази сфера. Като ученичка тя не е била сигурна дали желае да се занимава с тази просвета, само че откакто прекарва 3 месеца като практикант в лабораториите на университета в Германия се убеждава, че е взела вярното решение. И схваща, че химията е призванието й. А времето, прекарано в опити е същински празник.
„ Образованието, което получаваме като химици тук е теоретично и доста малко приложно. Когато видях лабораториите в Германия се възпламених по химията и науката. Когато за първи път влязох в лаборатория беше като Коледа. Пред мен се отвориха доста благоприятни условия и видях всичко, което мога да направя, до каква степен могат да се разпрострат фантазиите ми. “
А нейните фантазии са огромни. И надвишават мащаба на лабораторията, в която тя организира опитите си всеки ден.
„ Най-голямата ми фантазия е учените да се оправим със социално-значимите болести, както и да улесняваме всекидневието на хората със своите разработки. “
Науката дава, освен това доста повече, в сравнение с всички ние допускаме. Освен чисто практични резултати, тя възпитава и характера.
„ Науката ми даде храброст за бленувам за по-големи неща, по-богата обща просвета. Да видя неща, които съм считала за невъзможни, че в действителност са действителни и могат да се случат. Науката ме научи на автономия. Разширяване на хоризонтите по всички линии . “
Зорница съумява да разбие визиите за хората, които се занимават с просвета и даже е доказателството, че от ден на ден младежи избират това занятие.
„ Това, което ме стимулира да дойда всеки ден в лабораторията е това, което се е случило предния ден. Всеки ден се случва нещо, за което виждаш, че има смисъл. Всеки ден виждаш крайното приложение и нямаш самообладание да видиш какво ще се случи по-нататък. Дали резултатите ще бъдат по-добри, какво можеш да промениш. Химията е като книга-игра или като ескейп руум. Търсиш някакъв излаз и всеки ден е предизвикателство, с цел да решиш казуса от предходния ден. “
На първи март Зорница печели премията на Съюза на химиците в България за изявен млад академик в региона на полимерите за 2018 година. Тя счита, че дамите учени в България са уважавани като експерти. „ Видях, че моята работа е оценена, че е видяна по някакъв метод . “
„ В България има ужасно доста дами, които се занимават с просвета. Не мисля, че има някаква дискриминация, някакво отношение, когато става дума за избора мъж-жена, когато става дума за работа. В чужбина, за разлика от тук, мъжете доминират в тази сфера. “
Това, което прави мощно усещане на Зорница по време на престоя й в Германия е наличието на огромни компании в университетите. Фирмите, без значение дали създават хартия или самолети се обръщат към университетите или институти и им разпореждат планове и финансират изследванията им. Така за индустрията има нови разработки, а за младите учени – практическа реализация.
Кой е ключът към триумфа съгласно Зорница? Науката и промишлеността би трябвало да живеят в симбиоза.
А с цел да означи всички дами, дали приноса си за българската просвета, Научният списък на Българска академия на науките приготвя енциклопедичен указател " Жените в историята на академичната просвета в България ". Очаква се той да излезе през май тази година.
Жените в България не са просто цифри от статистиката, които ще срещнем в новините. Или сборен облик на стандарта за това какво съставлява " нежния " пол. Защото са доста повече. А професионалните им качества и достижения в действителност могат да преобърнат визиите ви за света. И го трансформират даже сега. Но може би за триумфите им не се приказва задоволително.
Един забавен факт: България е на челните места по брой на дамите учени в другите институти в Европа. Там са работили и не престават да работят голям брой дами, които имат забележителен принос в региона на медицината, генетиката, химията, физиката, естествените науки, изкуствата, музиката и литературата.
Какво е да си жена академик в България описа за Vesti.bg лекар Зорница Тодорова. Tя е избрала да се развива в региона на полимерите. А какво са полимерите? „ Полимерите са основата на живота. “, споделя младият експерт.
Едва на 30 години, тя към този момент има съществени награди зад тила си. И още по-сериозни упоритости пред себе си, свързани с реализацията й като експерт, който може да промени света и средата, в която живеем.
Зорница приключва химично инженерство на немски език в Химикотехнологичен и металургичен университет в София и Технически университет Хамбург, Германия. Направила е докторантура в Института по полимери към Българска академия на науките, взаимно с Лайбниц институт по молекулярна фармакология в Берлин. В момента работи в Института по полимери към Българска академия на науките като помощник.
Химията е изглеждала като най-логичният избор за Зорница – и двамата й родители са заети в тази сфера. Като ученичка тя не е била сигурна дали желае да се занимава с тази просвета, само че откакто прекарва 3 месеца като практикант в лабораториите на университета в Германия се убеждава, че е взела вярното решение. И схваща, че химията е призванието й. А времето, прекарано в опити е същински празник.
„ Образованието, което получаваме като химици тук е теоретично и доста малко приложно. Когато видях лабораториите в Германия се възпламених по химията и науката. Когато за първи път влязох в лаборатория беше като Коледа. Пред мен се отвориха доста благоприятни условия и видях всичко, което мога да направя, до каква степен могат да се разпрострат фантазиите ми. “
А нейните фантазии са огромни. И надвишават мащаба на лабораторията, в която тя организира опитите си всеки ден.
„ Най-голямата ми фантазия е учените да се оправим със социално-значимите болести, както и да улесняваме всекидневието на хората със своите разработки. “
Науката дава, освен това доста повече, в сравнение с всички ние допускаме. Освен чисто практични резултати, тя възпитава и характера.
„ Науката ми даде храброст за бленувам за по-големи неща, по-богата обща просвета. Да видя неща, които съм считала за невъзможни, че в действителност са действителни и могат да се случат. Науката ме научи на автономия. Разширяване на хоризонтите по всички линии . “
Зорница съумява да разбие визиите за хората, които се занимават с просвета и даже е доказателството, че от ден на ден младежи избират това занятие.
„ Това, което ме стимулира да дойда всеки ден в лабораторията е това, което се е случило предния ден. Всеки ден се случва нещо, за което виждаш, че има смисъл. Всеки ден виждаш крайното приложение и нямаш самообладание да видиш какво ще се случи по-нататък. Дали резултатите ще бъдат по-добри, какво можеш да промениш. Химията е като книга-игра или като ескейп руум. Търсиш някакъв излаз и всеки ден е предизвикателство, с цел да решиш казуса от предходния ден. “
На първи март Зорница печели премията на Съюза на химиците в България за изявен млад академик в региона на полимерите за 2018 година. Тя счита, че дамите учени в България са уважавани като експерти. „ Видях, че моята работа е оценена, че е видяна по някакъв метод . “
„ В България има ужасно доста дами, които се занимават с просвета. Не мисля, че има някаква дискриминация, някакво отношение, когато става дума за избора мъж-жена, когато става дума за работа. В чужбина, за разлика от тук, мъжете доминират в тази сфера. “
Това, което прави мощно усещане на Зорница по време на престоя й в Германия е наличието на огромни компании в университетите. Фирмите, без значение дали създават хартия или самолети се обръщат към университетите или институти и им разпореждат планове и финансират изследванията им. Така за индустрията има нови разработки, а за младите учени – практическа реализация.
Кой е ключът към триумфа съгласно Зорница? Науката и промишлеността би трябвало да живеят в симбиоза.
А с цел да означи всички дами, дали приноса си за българската просвета, Научният списък на Българска академия на науките приготвя енциклопедичен указател " Жените в историята на академичната просвета в България ". Очаква се той да излезе през май тази година.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ